Кога ще стана богат? Айде, искам да падат пари!

Всеки си задава този въпрос – още от детската градина, през ученическите години, до започването на свой бизнес.

Спомням си едно интервю (много преди кризата в Панорама) с У.Бъфет (милионер в кеш пари и активи на стойност милиарди) – водещия, съвсем накрая, го попита: „- Вие колко сте богат?”
Отговора мога да го цитирам дословно: „Незнам! Толкова ли съм богат, че ми задавате този въпрос?”

Истината за богатството е точно в този отговор, който Бъфет даде. Той НЕ ЗНАЕ КОЛКО Е БОГАТ. Не защото не може да си преброи парите, не защото активите, които управлява не могат да се оценят, а защото не може да даде оценка на тяхното управление.

При създаването на всяка една фирма, компания, дружество… корпорация (клан, ако щете) или какъвто и да е друг вид юридически (или не толкоз правен) субект, той се прави с една единствена цел – извличане на полза измерима с финансови или материални показатели.
Има много примери за това как се започва, създава, управлява, манипулира богатството, но не и как се натрупва. В книгите, които съм чел описва историята на хора без образование направили толкова пари, че ги обвиняват в манипулация на световния ред и световен гамбит – Хенри Форд, Рокфелер, (фамилията) Вартбург, Б.Гейтс (да той е с завършен 2-ри курс на Харвард)… в тях присъстват и хора с най-висше образование и блестяща кариера. Разглеждал съм дори и биографиите на световно прочути мафиоти, създали кланове за милиони (на времето, а сега вероятно трилиони) долари – Капоне, Шулц, Филипи. До фанатици (Хитлер) и лидери на комунистически режими.

Но при внимателен прочит и анализ (разбира се, колкото може да се направи от любител като мен) се вижда една крива, която в началото е толкова начупена, че представлява облак – облакът на свободно движещ се електрон. Постепенно тази крива нормализира своето развитие във времето. Изкачва се нагоре, разбива се долу като вълна, отново поема стабилен или не-толкова курс. Това, което (обаче) се развива като константа във времето е стойността на активите. Било то финансови, материални, морални или умствен капацитет – той само се увеличава.

С течение на времето се оказва, че активите са се увеличили неимоверно. Пак я има стегнацията, пак я има несигурността, пак разчитаме на късмета.

Напускат хора, създава се конкуренция, влизаме на чужди пазари, поемаме повече отговорности – а активите се увеличават – актива за който сме се борили толкова време. Придобиваме блага – купуваме си яхата, самолет, остров – но те е част от механизмите за управление на парите. Със яхтата ще можем да каним скъпи (в пълния смисъл СКЪПИ) гости. Посредством самолета ще можем да правим „бързо” бизнес. А острова ни ще е доказателство, за нашата стойност и увереност пред инвеститорите (кой не би правил бизнес с човек, който притежава остров, малък самолет HondaJet и 115 метрова яхта).

Тогава идва въпросът – колко съм богат? Колкото самолета? Колкото острова? Колкото последния ми модел яхата?

Отговора е: „Незнам, толкова ли съм богат, че ме питате този въпрос?”